Източнобългарски кон
|
В началния етап на развъдната дейност броят на полукръвните жребци е бил по-голям от броя на чистокръвните, като съотношението между тях е било 4:1. Това показва, че тенденцията е била да се създаде полукръвен кон, подходящ за нашите условия. основна задача на полукръвната секция още в началото е била да произвежда жребци за задоволяване нуждите на жребцовото депо към конезавода и на останалите жребцови депа в страната.
Наред с работата по създаването на породата в конезавода своевременна чрез жребцовото депо е започнала системна целенасочена работа за подобряване на местните коне в цяла Североизточна България.
Във военния конезавод "Божурище" общият брой на кобилите-майки е бил около 90, което показва, че още в началото той е разполагал с много добра разплодна база. Повечето от кобилите са били полукръвни, а останалата част - арабски и местни подобрени. Използваните жребци-производители са били чистокръвни и полукръвни. Част от жребците и кобилите са произхождали от конезавода "Кабиюк", който имал за задача да произвежда ездови коне за кавалерията и затова влиянието му върху подобрителната работа в страната е по-слабо. Жребци от този конезавод са действали в района на жребцовото депо в Пловдив. Независимо от това едностранно използване в него се е оформило хубаво племенно стадо, което достига връх на развитие, след като премина през 1950 г. към конезавода "Ст. Караджа" карй Балчик.
Наред с работата по създаването на породата в конезавода своевременна чрез жребцовото депо е започнала системна целенасочена работа за подобряване на местните коне в цяла Североизточна България.
Във военния конезавод "Божурище" общият брой на кобилите-майки е бил около 90, което показва, че още в началото той е разполагал с много добра разплодна база. Повечето от кобилите са били полукръвни, а останалата част - арабски и местни подобрени. Използваните жребци-производители са били чистокръвни и полукръвни. Част от жребците и кобилите са произхождали от конезавода "Кабиюк", който имал за задача да произвежда ездови коне за кавалерията и затова влиянието му върху подобрителната работа в страната е по-слабо. Жребци от този конезавод са действали в района на жребцовото депо в Пловдив. Независимо от това едностранно използване в него се е оформило хубаво племенно стадо, което достига връх на развитие, след като премина през 1950 г. към конезавода "Ст. Караджа" карй Балчик.
Източнобългарският кон е признат за самостоятелна порода през 1951 г. Характерно за него е това, че притежава качествата на универсална порода, пригодена за езда и впряг. Той има суха глава, дълга и права шия, висока, добре изразена холка, хармонично тяло, добре развити стави и ясно очертани сухожилия. По-голяма част от конете имат здрава конституция и отлична работоспособност. цветът на косъма обикновено е кестеняв, черен и алест.
Днешният източнобългарски кон се различава съществено от първоначално използваните за разплод коне. През последните години при работата с племенните стада започна отново да се влива кръв от чистокръвната ездова порода. Най-голяма роля при създаването на източнобългарския кон са изиграли чистокръвните жребци Семпитернал, Лаудон, Козак, Емилиен, Тихани и Еделкнабе. От полукръвните жребци трайни следи са оставили Бетяр, Фенек, Галион и Фуриозо. Линии, създадени в източнобългарската порода: Родоначалници на по-голямата част от линиите, създадени в източнобългарската порода, са импортирани чистокръвни и полукръвни жребци. |
Линия на чистокръвния английски жребец Семпитернал:
Този чистокръвен жребец е внесен в конезавода "Кабиюк" през 1903 г. За разполд е използван 7 години и е оставил 17 жребци-производители и 16 кобили-майки. Понеже е действал в началния период от племенната работа с породата, неговото потомство е изиграло съществена роля. Представителите на линията са се отличавали със среден ръст, здрава и сбита конституция и добра работоспособност. Продължителят на линията,синът на Семпитернал - Сингер, е имал кръв от арабската порода. Той се е отличавал с едър ръст, благородни телесни форми и енергичен темперамент. Намерил е много добра връзка с дъщерите на жребеца Бетяр. От него са останали голям брой жребци (18), които са използвани за разплод. След Сингер линията се продължава от жребците Сублимат, Сибарит, Солбар и Сектор. Макар и закрита по-късно, тази линия е оказала съществено влияние върху развитието на породата.
Линия на чистокръвния жребец Лаудон:
Лаудон е бил типичен чистокръвен английски жребец. Използван е малко в племенната работа. Потомството му се е наложило в племенното стадо и неговите синове Ликвидатор и Ливърпул, които са пълни братя, са използвани като пепиниери - първият в конезавода "Божурище", а вторият в конезавода "Кабиюк". Друг негов син - Лисабон - е участвал в създаването на плевенския кон. Най-голямо значение от тях има жребецът Ливърпул. Това е изключително хармоничен, жизнен и масивен жребец, който е използван за разплод 23 години и е оставил 22 племенни кобили и 33 жребци-производители. Потомството на Ливърпул е надвишавало потомството на баща му Лаудон по телесни размери. Това е дало основание да се смята, че Ливърпул е изменил качествата си в приплодите и с това е станал родоначалник на линия. От синовете на Ливърпул достоен продължител на линията е жребецът Любител. Той се е наложил и като добър разплодник. Многобройното му потомство оказва влияние за изравняване типа на породата.
Последните представители на линията, са: жребецът Леденик, по тип е запазил качествата на линията, но не е оставил голямо потомство. В известна част от приплодите му се забелязва изнеженост; жребците Легендарен и Легален.
За разцвет на тази линия може да се смята времето, когато са използвани за разплод жребците Ливърпул и синът му Любител. Сега линията е към своя залез.
Линия на чисткръвния жребец Еделкнабе:
Това е сравнително по-млада линия, но с голямо значение за двете племенни стада. Създаването и започва от 1935 г., когато е внесен жребецът Еделкнабе, използван главно в конезавода "Божурище", а по-късно и в "Ст. Караджа". Конете от линията на Еделкнабе се отличават със среден ръст за породата, хармонично тяло и много добри бегови качества. Жребци и кобили от линията са доказали нейните изключителни качества по работоспособност. За разширяване на генеалогичната основа на племенното стадо в "Кабиюк" е действал синът на Еделкнабе - Ефрат. Засега линията се развива успешно и в двете стопанства. Потомството на Еделкнабе в конезавода "Ст. Караджа" е основната част от племенния материал на стопанството. Това е линия, която задоволява новите изисквания към породата. Чрез нейните представители Егал и Екол се развиват качествата не само на линията, но и на породата.
Макар и с по-ограничено потомство, съществена роля за племенните стада са изиграли линиите на чистокръвните жребци Козак, Емилиен и Тихани. Напоследък в породата се използват голям брой чистокръвни жребци, от които по-голямо значение сега имат приплодите на жребеца Зенгер.
Линия на чистокръвния английски жребец Козак:
Роден е през 1901 г. в Унгария. Този жребец е внесен у нас през 1907 г. и е действал през периода 1908-1917 г. Продължители на линията са жребците Кишбер, Кобалт, Кофеин, Ключ и по-късните представители Кедър, Касел, Кабак, Конго и др.
Линия на чистокръвния английски жребец Емилиен:
Роден е през 1913 г. в Австрия. Жребецът Емилиен е внесен у нас през 1917 г. и е действал в конезавода "Божурище" и ДЗС "В. Карлов". Линията му е продължена от сина му Елит и от по-късните представители жребците-пепиниери Елексир, Ефирен, Ембрион и др.
Линия на полукръвния английски жребец Бетяр:
Полукръвният жребец Бетяр е импортиран от Унгария. Той има кръв от породата Нониус, което се е отразило върху телесното му развитие. Бетяр е бил със среден ръст, но с широк и дълбок гръден кош и много здрава костна система. Тези му качества са послужили за основа при съчетаването с другите линии. В резултат на добрата му разплодна дейност в стадото са останали 35 негови дъщери и 28 жребци-стационери. По-голяма част от потомството му се отличава с масивно тяло и здрава конституция. Приплодите му намират добра връзка с приплодите от линията на Лаудон. В резултат на сполучливото съчетание на качествата на тези две основни линии породата е постигнала нов етап в развитието си - повишаване на ръста и изравняване на типа. Приплодите от тази линия притежават добър екстериор, но се отличават и с добри скокови качества. Рекордните постижения на висок скок у нас принадлежат на коня от тази линия Блинхули (2,05 м.). Макар, че линията е претърпяла известно развитие, по-голямата част от приплодите и поддържат тези тези качества. От тази линия като производители са действали жребците Бекяр, Бехур, Блясък, Бисмарк; по-късни представители са пепиниерите Булаир, Буфер, Бобър и др.
Линия на полукръвния английски жребец Фенек:
Роден е през 1918 г. в Унгария. Този жребец е внесен е през 1922 г., като първоначално е използван в конезавода "Божурище", а след това в "Кабиюк". Отличавал се е с безупречен гръб и крупа, които е предал на потомството си. Линията се продължава чрез синовете му Фабрикант и Фаворит. По-късни представители на линията са Фривал, Фундамент, Фугас, Фенол, Фербанкс, Фаворит и др.
Линия на полукръвния жребец Фуриозо:
Жребецът Фуриозо произхожда от унгарската порода Фуриозо-нортстар. конете от линията се отличават с масивно тяло, добре оползотворяват фуража и с успех се използват в селското стопанство. Линията заема ограничено място в породата. Последните и представители притежават качествата на породата в най-висока степен. Жребецът Фал, днешен представител на линията, се очертава като един от най-добрите при конкур-ипика коне в страната.
Линия на полукръвния жребец Галион:
Представителите на тази линия засега са най-масивните жребци в породата. Много добро потомство в стадото е оставил синът на Галион - Гръмобой. Той се е отличавал с едър ръст, хармонично тяло, съразмерно развити глава и шия. В потомството са онаследени всички негови качества. Жребецът Гаусгрин е известен като един от най-издръжливите коне на международните изпитвания в Парбубице - Чехия.
Този чистокръвен жребец е внесен в конезавода "Кабиюк" през 1903 г. За разполд е използван 7 години и е оставил 17 жребци-производители и 16 кобили-майки. Понеже е действал в началния период от племенната работа с породата, неговото потомство е изиграло съществена роля. Представителите на линията са се отличавали със среден ръст, здрава и сбита конституция и добра работоспособност. Продължителят на линията,синът на Семпитернал - Сингер, е имал кръв от арабската порода. Той се е отличавал с едър ръст, благородни телесни форми и енергичен темперамент. Намерил е много добра връзка с дъщерите на жребеца Бетяр. От него са останали голям брой жребци (18), които са използвани за разплод. След Сингер линията се продължава от жребците Сублимат, Сибарит, Солбар и Сектор. Макар и закрита по-късно, тази линия е оказала съществено влияние върху развитието на породата.
Линия на чистокръвния жребец Лаудон:
Лаудон е бил типичен чистокръвен английски жребец. Използван е малко в племенната работа. Потомството му се е наложило в племенното стадо и неговите синове Ликвидатор и Ливърпул, които са пълни братя, са използвани като пепиниери - първият в конезавода "Божурище", а вторият в конезавода "Кабиюк". Друг негов син - Лисабон - е участвал в създаването на плевенския кон. Най-голямо значение от тях има жребецът Ливърпул. Това е изключително хармоничен, жизнен и масивен жребец, който е използван за разплод 23 години и е оставил 22 племенни кобили и 33 жребци-производители. Потомството на Ливърпул е надвишавало потомството на баща му Лаудон по телесни размери. Това е дало основание да се смята, че Ливърпул е изменил качествата си в приплодите и с това е станал родоначалник на линия. От синовете на Ливърпул достоен продължител на линията е жребецът Любител. Той се е наложил и като добър разплодник. Многобройното му потомство оказва влияние за изравняване типа на породата.
Последните представители на линията, са: жребецът Леденик, по тип е запазил качествата на линията, но не е оставил голямо потомство. В известна част от приплодите му се забелязва изнеженост; жребците Легендарен и Легален.
За разцвет на тази линия може да се смята времето, когато са използвани за разплод жребците Ливърпул и синът му Любител. Сега линията е към своя залез.
Линия на чисткръвния жребец Еделкнабе:
Това е сравнително по-млада линия, но с голямо значение за двете племенни стада. Създаването и започва от 1935 г., когато е внесен жребецът Еделкнабе, използван главно в конезавода "Божурище", а по-късно и в "Ст. Караджа". Конете от линията на Еделкнабе се отличават със среден ръст за породата, хармонично тяло и много добри бегови качества. Жребци и кобили от линията са доказали нейните изключителни качества по работоспособност. За разширяване на генеалогичната основа на племенното стадо в "Кабиюк" е действал синът на Еделкнабе - Ефрат. Засега линията се развива успешно и в двете стопанства. Потомството на Еделкнабе в конезавода "Ст. Караджа" е основната част от племенния материал на стопанството. Това е линия, която задоволява новите изисквания към породата. Чрез нейните представители Егал и Екол се развиват качествата не само на линията, но и на породата.
Макар и с по-ограничено потомство, съществена роля за племенните стада са изиграли линиите на чистокръвните жребци Козак, Емилиен и Тихани. Напоследък в породата се използват голям брой чистокръвни жребци, от които по-голямо значение сега имат приплодите на жребеца Зенгер.
Линия на чистокръвния английски жребец Козак:
Роден е през 1901 г. в Унгария. Този жребец е внесен у нас през 1907 г. и е действал през периода 1908-1917 г. Продължители на линията са жребците Кишбер, Кобалт, Кофеин, Ключ и по-късните представители Кедър, Касел, Кабак, Конго и др.
Линия на чистокръвния английски жребец Емилиен:
Роден е през 1913 г. в Австрия. Жребецът Емилиен е внесен у нас през 1917 г. и е действал в конезавода "Божурище" и ДЗС "В. Карлов". Линията му е продължена от сина му Елит и от по-късните представители жребците-пепиниери Елексир, Ефирен, Ембрион и др.
Линия на полукръвния английски жребец Бетяр:
Полукръвният жребец Бетяр е импортиран от Унгария. Той има кръв от породата Нониус, което се е отразило върху телесното му развитие. Бетяр е бил със среден ръст, но с широк и дълбок гръден кош и много здрава костна система. Тези му качества са послужили за основа при съчетаването с другите линии. В резултат на добрата му разплодна дейност в стадото са останали 35 негови дъщери и 28 жребци-стационери. По-голяма част от потомството му се отличава с масивно тяло и здрава конституция. Приплодите му намират добра връзка с приплодите от линията на Лаудон. В резултат на сполучливото съчетание на качествата на тези две основни линии породата е постигнала нов етап в развитието си - повишаване на ръста и изравняване на типа. Приплодите от тази линия притежават добър екстериор, но се отличават и с добри скокови качества. Рекордните постижения на висок скок у нас принадлежат на коня от тази линия Блинхули (2,05 м.). Макар, че линията е претърпяла известно развитие, по-голямата част от приплодите и поддържат тези тези качества. От тази линия като производители са действали жребците Бекяр, Бехур, Блясък, Бисмарк; по-късни представители са пепиниерите Булаир, Буфер, Бобър и др.
Линия на полукръвния английски жребец Фенек:
Роден е през 1918 г. в Унгария. Този жребец е внесен е през 1922 г., като първоначално е използван в конезавода "Божурище", а след това в "Кабиюк". Отличавал се е с безупречен гръб и крупа, които е предал на потомството си. Линията се продължава чрез синовете му Фабрикант и Фаворит. По-късни представители на линията са Фривал, Фундамент, Фугас, Фенол, Фербанкс, Фаворит и др.
Линия на полукръвния жребец Фуриозо:
Жребецът Фуриозо произхожда от унгарската порода Фуриозо-нортстар. конете от линията се отличават с масивно тяло, добре оползотворяват фуража и с успех се използват в селското стопанство. Линията заема ограничено място в породата. Последните и представители притежават качествата на породата в най-висока степен. Жребецът Фал, днешен представител на линията, се очертава като един от най-добрите при конкур-ипика коне в страната.
Линия на полукръвния жребец Галион:
Представителите на тази линия засега са най-масивните жребци в породата. Много добро потомство в стадото е оставил синът на Галион - Гръмобой. Той се е отличавал с едър ръст, хармонично тяло, съразмерно развити глава и шия. В потомството са онаследени всички негови качества. Жребецът Гаусгрин е известен като един от най-издръжливите коне на международните изпитвания в Парбубице - Чехия.
През последните години при работата с източнобългарската порода се допуска известно увеличение в използването на жребци от чистокръвната английска порода. Голяма част от приплодите губят от някои качества на породата. Много от животните са с по-изнежена конституция, подходящи повече за езда и по-малко за селскостопанска работа.
Източнобългарската порода се използва като основна порода-подобрителка в редица райони на страната. Средни телесни измерения на коне от породата: -височина при холката - жребци (164,9 см.); кобили (161,8 см.); -дължина на трупа - жребци (165,9 см.); кобили (161,2 см.); -обхват на гърдите - жребци (190,3 см.); кобили (185,4 см.); -обхват на свирката - жребци (20,9 см.); кобили (20,0 см.); |