Безстрашният Луситано

0
4461

Всеки любител на конете мечтае за собствен кон с дълги, красиво развяващи се грива и опашка, с величествена стъпка, високи, красиви движения, който да е спокоен, приятен за общуване, но и темпераментен, ако ситуацията го изисква. Конете от порода Луситано притежават всичките тези качества и дори повече.

Историята на тази порода наброява повече от 4000 години. Тя се появила на Пиренейския полуостров. По онова време конете били разпространени по цялата територия на полуострова и основно се използвали за превози и във военни действия, заради силата, бързината и издръжливостта им. Луситаните, едно от племената на Пиренеите, на чието име била кръстена породата, отбирали за отглеждане само най-добрите коне, което предопределило по-нататъшното й успешно развитие. През 61 година пр. Хр. Луситания била завоювана от римляните и се превърнала в римска провинция. Завоевателите оценили местната порода по достойнство и я разпространили в Африка и Близкия Изток. Особена популярност тези коне придобили в средновековието, тъй като били идеални за рицарските походи. Известно е че Ричард Лъвското сърце е участвал в битките си именно с пиренейски кон. В края на средновековието тези коне се разделили на две породи – Луситано и Андалуска. Луситано се използвали за корида, тъй като били способни бързо да променят темпото си, направлението на галопа и рязко да спират.

След като през 1942 г. Христофор Колумб открил Америка, испанските конквистадори докарали на новия континент Иберийската порода. Конете започнали да се разпространяват по централните части на континента. Те станали и родоначалници на съвременните американски мустанги. Всички американски породи така или иначе водят произхода си от Луситано коне.

Когато се появили железниците, конете вече нямали толкова голямо значение като транспорт, а породата луситано изобщо се оказала в опасност след комунистическата революция в Португалия. За щастие селекционерите съумяли да съхранят породата, след като осъзнали нейната историческа ценност. За да запазят чистотата й, формализирали нейните стандарти и била основана Португалската асоциация на породата Луситано. През 1967 г. официално била създадена Племенната книга на породата. Представителите й не са многочислени. В целия свят се наброяват не повече от 2000 луситански кобили, половината от които са в Португалия. Значителна част от луситанската порода е съсредоточена в Бразилия (600 кобили) и Франция (200 кобили). Луситано също така има и в Мексико, Белгия, Германия, Италия, Канада и САЩ. За основни родоначалници на породата Луситано се смятат шест коня. Петте жребци Агарено, Приморосо, Дестинадо, Мариаля II и Регедор и кобилата Хучариа. О тези шест предци се отделят три основни линии на Луситано: Вейга (за корида), Андраде (обездка) и куделария Насионал (впрягове). Породата се смята за чистокръвна и за записване на нов неин представител в племенната книга се прави специален ДНК-анализ. От момента на създаването на отделна племенна книга конезаводите се сдобили с голям успех в подобряването й. Особено внимание било отделено на „култивирането“ на Луситано в такива качества като сила и храброст. Успехът на коневъдите ги направили много популярни военни коне. Досега Луситано си остава един от символите на Португалия и в страната още има военни подразделения където те служат. Луситано, според португалците, е идеалният кон за участие в корида. В Португалия се смята за позор, ако конят е ранен от бик, затова конете, които участват в представлението, са прекрасно дресирани, спокойни и използват вродените си умения за маневриране на арената. Прекрасен кон, възпитаник на най-добрите ездачи в света, Луситано е търпелив и уравновесен. Най-впечатляващи са представленията на португалската ездова школа, когато ездачите в костюми от XVIII век демонстрират уникални умения на висшата класическа школа. Луситано беше любимата порода на знаменития ездач Нуно Оливейра, който успя да координира и придаде стил на движенията на коня, да ги превърне във висша школа, което пренесе академичната езда във високо изкуство.

Доказано е че Луситано имат уникални способности за обучение. През годините Луситано подтвърдили своите способности и за дресировка. Умни, добри и нежни, те с цялата си сила и ентусиазъм се отдават на работата. Те са интелигентни, надеждни и чувствителни животни. Работят с увереност и с удоволствие. Не е учудващо, че природното благородство и жизнерадостност винаги им донасяли огромни успехи в конните дисциплини. Луситано притежават вродено чувство за равновесие и подвижен висок ход, което гарантира удобна езда. Елегантното тяло на Луситано и живият му темперамент го правят перфектен кон за такива дисциплини като обездка, прескачания и впрягове. Не само на манежа те обират овациите. Все повече и повече Луситано се доказват в съвременните видове конен спорт – такива като конкур ипик и дори надбягвания. Хората, работещи с конете от тази порода, говорят за бързото разбиране, което възниква между коня и човека. С интуитивното си чувство за сътрудничество този кон е идеален за кавалерия и военни цели. Сега тези коне се използват в Европа и Америка за терапевтична езда и обездка, докато в Португалия те могат да се видят във впряг или впрегнати за работа в полето.

  • Главата е с изпъкнал профил и големи очи
  • Шията е къса, здрава и мускулеста, много широка към основата
  • Гърдите са широки и мощни
  • Краката са красиви и прави, мускулести, с изключително здрава костна структура
  • Корпусът е къс, с дълбок гръден кош, атлетичен
  • Гърбът е мощен, широк, издържа голямо натоварване
  • Цвят – кафяв, червеникаво кафяв, много често сив, най-много се ценят пресдставители с черен цвят
  • Крупата е плавна и ниска
  • Опашката е ниско поставена, много гъста

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведи текст
Въведи име